Случващото се в млечния сектор в България е страшно. До август

„ Случващото се в млечния бранш в България е ужасно. До август са закрити 323 кравеферми и 305 овчарници. Ако до момента беше към 50% сухото мляко в продуктите, в този момент ще е към 70-80%. Къде останаха думите на министъра (Кирил Вътев), който трябваше да върви по веригата и да подтиква българското произвеждане. От министър на земеделието той се трансформира в министър на преработвателите с вносна суровина ”. Това съобщи в предаването „ Денят онлайн ” по NovaNews доцент Огнян Буюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

Той даде образец с хляба, който в огромните вериги се подготвя от заготовки. " Не е от наше зърно, смеските са вносни. В България няма биопшеница, изобщо няма ръж. Когато изчислихме какъв брой ще коства хляба, в случай че е от българско биозърно, стана ясно, че цената му ще е към 5 лв.. За да стане това, би трябвало да се снижат и добивите, и да се работи с по-леки машини. Ставката от 0% Данък добавена стойност върху хляба подтиква вносителите ", съобщи икономистът.

По мотив закриването на кравеферми и овчарници Буюклиев цитира настоящия министър. „ Преди дни земеделският министър Кирил Вътев съобщи, че „ сухото мляко в миналото е било свежо ” и няма нищо притеснително в него. Не може обичайно българско кисело мляко да го произвеждаш със изсъхнало мляко и то импортирано от чужбина, най-вече от Полша ”, съобщи Буюклиев. Той даде образец, че най-големият цех за произвеждане на изсъхнало мляко е до Киев и е издигнат в руско време, след повредата в Чернобил (1986 година нуклеарната електроцентрала „ Чернобил ”). Когато изсушаваш млякото, изчезват половината от потребните субстанции от него, добави доцентът.

Икономистът сподели опаковка на млечен артикул от Франция, където страната е изкупила фалиращо дружество, оздравила го е и последователно го трансферира на работещите там.

Буюклиев разказа и проблемите с месните артикули. „ Статистиката приказва, че количеството модифицирано месо демонстрира, че не повече от 20-30% от това месо е създадено в България. Има некачествено месо, това е обществена загадка. Знам, че той (земеделският министър) работи в неговото дружество с такова месо, само че той твърди, че е качествено ”, сподели икономистът.

Според него би трябвало да се гледа на храната по различен метод, преди време в страната ни бяха употребявани компоти, тази традиция се трансформира.

Буюклиев посочи, че е безразсъдно да се продава земя от държавния аграрен фонд. „ Така внезапно да решиш да обявиш за продажба държавния фонд, който може да носи облага, да бъде буфер, пасища, развиване на отглеждането на животни е необичайно... Още повече съм обезпокоен и от думите на земеделския министър Кирил Вътев, който упреква синдикални водачи от земеделието, че седят в министерството – това е тяхната работа, да водят разговор. От лятото насам се загуби положителният звук и няма връзка ”, сподели Буюклиев.

Според него това са земи, които са в научните институти. Върху тях може да се създават български сортове, да се поддържат български породи. Буюклиев даде образец с Франция, където земеделските производители на биохрани и на локалните производители получават помощ от страната. „ Ако произвеждаме същинска храна – обичайно българско кисело мляко, обичайно саламурено сирене, това ще бъде скъпо ”, съобщи икономистът и добави, че стремежът би трябвало да бъде произвеждане на качествена храна и битка с ниските приходи. Ние сме приели, че би трябвало да произвеждаме 10% биохрани, изясни той.

По думите му, в случай че няма такава вест – да се продава държавният аграрен фонд, евентуално президентът Румен Радев няма да наложи несъгласие върху Закона за Бюджета. „ Първият, който трябваше да реагира, беше министърът на земеделието, само че той нищо не сподели ”, изясни икомонистът.